Директива Омнибус: 30-дневното правило за намаленията и триковете около него

Как работи 30-дневното правило при намаления по Директива Омнибус в България, кое е нарушение и с кои трикове магазините заобикалят закона.

Какво изисква 30-дневното правило?

При всяко обявено намаление търговецът е длъжен да посочи „предишна цена" — и това не е цената отпреди един ден. Директива (ЕС) 2019/2161 („Омнибус"), приложима в България от 28.05.2022 г. чрез ЗЗП (Закон за защита на потребителите), определя предишната цена като най-ниската, прилагана през последните поне 30 дни.

„Предишна цена е най-ниската цена на стоката или услугата, която търговецът е прилагал през период, не по-кратък от 30 дни преди датата на намалението на цената." — ЗЗП, чл. 65, ал. 2

Тоест отстъпката се смята спрямо това 30-дневно дъно, а не спрямо удобно завишена цена отпреди седмица. Насоките на Европейската комисия по чл. 6а обясняват целта направо: да не се позволи на търговците изкуствено да завишават референтната цена.

Колко дълго може да тече едно намаление?

Обявеното намаление има ясни граници във времето. По ЗЗП то „не може да бъде прилагано за период, по-дълъг от един месец и по-кратък от един работен ден" (чл. 66, ал. 1). За стоки, предлагани на пазара под 30 дни, базовият период пада на не по-малко от 7 дни (чл. 65, ал. 4).

При прогресивно (поетапно) намаление предишната цена остава тази отпреди първото намаление (чл. 65, ал. 5) — така търговецът не може да „нулира" базата на всяка следваща стъпка.

Четирите трика за заобикаляне на правилото

Правилото е просто, но заобикалянето му е масово, а КЗП проверява точно тези схеми около кампании като Черния петък. Ето четирите най-чести.

1. Завишаване 31 дни по-рано. Цената скача малко преди „разпродажбата", за да изглежда отстъпката голяма. Понеже базата е най-ниската за 30 дни, краткият скок не се брои за референтна цена. Пример: миксер стои месеци на 60 €. На 1 ноември цената тихо се вдига на 85 €, а за Черен петък е „−30%" до 60 €. Реалната предишна цена си остава 60 € — отстъпка на практика няма.
2. Зачеркната „препоръчителна цена" / MSRP. Задрасква се цена, която магазинът никога не е прилагал. Предишната цена трябва да е реално прилагана от търговеца, а не препоръчана от производителя. Пример: маратонки с етикет „препоръчителна цена 150 €", зачеркнати, „сега 90 €". Ако магазинът никога не ги е продавал над 90 €, зачеркнатите 150 € са фиктивна база.
3. „Персонални" и клубни цени. Отстъпка само за членове, представена като намаление на конкретен продукт, също попада под правилото; извън него остават единствено истински индивидуализираните цени. Пример: телевизор на 700 € се рекламира като „само за членове на клуба — 560 €". Щом е обявено като намаление на продукта, базата пак трябва да е 30-дневното дъно, а не 700 €.
4. Серийни намаления едно след друго. След изтичане на срока търговецът не връща цената, а само сменя датите. КЗП описва тази практика като нарушение. Пример: кафемашина е „−20% до 30 ноември". На 1 декември цената е същата, но табелката вече казва „до 31 декември" — намалението просто не спира.

Пример: „намалението" за Черен петък

Онлайн магазин за електроника продава слушалки за 79 €. Седмица преди Черен петък вдига цената на 119 €, после я „намалява" на 89 € със зачеркнати 119 €. Реалната предишна цена обаче е 79 € — така обявеното „намаление" е фиктивно оскъпяване, а не отстъпка.

Мащабът не е малък. През кампанията за Черен петък 2024 г. КЗП направи 400 проверки на големи сайтове и обекти и установи нарушения при 6% от тях, основно неправилно обявени намаления (КЗП, чрез БТА).

Какви са санкциите?

Неправилно обявените намаления са административно нарушение по ЗЗП. По данни на КЗП имуществената санкция за фиктивни намаления достига до 5 000 лв., а контролът се засилва именно около масовите кампании за отстъпки. Ако попаднете на такова „намаление", можете да го докладвате.

Често задавани въпроси